Какво е Оценка на риска, от кого се извършва и задължителна ли е?
Оценката на риска е едно от базовите задължения на работодателите съгласно Закона за безопасните условия на труд. Това включва оценяването на безопасността и здравето на работниците.
Изискванията към оценката са обобщени в специален нормативен документ- Наредба 5 от 11.05.1999г., за реда, начина и периодичността на извършване на оценката на риска.
Идентификацията на рисковете от страна на предприятието започва с подробен анализ на целите, които представляват общите му планове. Документирането им може да се представи в стратегия за развитие, ежегодни бизнес планове или в документи с различно наименование.Рискът може да бъде породен както от вътрешни, така и от външни фактори. Отделни рискове могат да бъдат резултат едновременно на външни и на вътрешни фактори.Службата по трудова медицина изготвя доклад, в който се описват всички рискове и застрашените от тях служители. След като биват идентифицирани, рбаотодателят, с помощта на служба трудова медицина "Надежда" предпирема нужните мерки, за ограничаване и елиминаране на рисковите фактори.
Вземането на решение за адресиране (отговор) на рисковете е процес на избор и прилагане на контролни действия и мерки за справяне с риска, който включва:
а) Избягване (елиминиране, прекратяване) – процес по прекратяване на дейностите, свързани с потенциалното проявление на риска, при който трябва да се вземе решение дали:
дейност да не се извършва, или да не се оперира в определена среда;
дейности да бъдат частично променени или преустановени, както и да се установят възможностите, поставените цели да бъдат постигнати по различен от предвидения начин;
б) Трансфериране (прехвърляне, споделяне) – изнасяне на идентифицирания риск към външна организация, като например:
сключването на споразумение с друга организация,по силата на което се прехвърля осъществяването на определена дейност, заедно със съответните рискове, по общо съгласие на страните (аутсорсинг);
застраховане и хеджиране за случаи на финансови рискове; и
публично-частнипартньорства;
в) Ограничаване (омекотяване) – ако рискът не може да бъде избегнат, се редуцира (намалява се влиянието му) чрез контролни дейности, предоставящи разумна степен на увереност за ограничаване на риска в приемливи параметри, в зависимост от значимостта на риска и съобразно разходите за въвеждането на контролите;
г) Приемане и наблюдение – прилага се, когато определени рискове имат минимално влияние върху изпълнението на целите и стратегиите на предприятието или разходите за превантивни действия са значително по-високи от ползите. Тези рискове подлежат на наблюдение, за да не преминат в друга категория.
Свържете се с нас за изготвяне на професионална оценка на риска и разработване на план-програма за справяне с риска.
